запофичил си

Речник на българския език

1. запофичил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запофичил си е производна форма на запофича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запофичил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запофичил си е производна форма на запофича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).