запофичил е

Речник на българския език

1. запофичил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запофичил е е производна форма на запофича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запофичил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запофичил е е производна форма на запофича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).