запофичило е

Речник на българския език

1. запофичило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запофичило е е производна форма на запофича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запофичило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запофичило е е производна форма на запофича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).