запофичило

Речник на българския език

1. запофичило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запофичило е производна форма на запофича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запофичило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запофичило е производна форма на запофича (мин. деят. св. прич. ср. р.).