запофичело

Речник на българския език

1. запофичело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запофичело е производна форма на запофича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запофичело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запофичело е производна форма на запофича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).