запофичвал

Речник на българския език

1. запофичвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запофичвал е производна форма на запофичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запофичвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запофичвал е производна форма на запофичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запофичвал — мин. деят. св. прич. м. р.

запофичвал е производна форма на запофичвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запофичвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запофичвал е производна форма на запофичвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).