запотяло

Речник на българския език

1. запотяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запотяло е производна форма на запотя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запотяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запотяло е производна форма на запотя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).