запотявал

Речник на българския език

1. запотявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запотявал е производна форма на запотявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запотявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запотявал е производна форма на запотявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запотявал — мин. деят. св. прич. м. р.

запотявал е производна форма на запотявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запотявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запотявал е производна форма на запотявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).