запотило

Речник на българския език

1. запотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запотило е производна форма на запотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запотило е производна форма на запотя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).