запотил

Речник на българския език

1. запотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запотил е производна форма на запотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запотил — мин. деят. св. прич. м. р.

запотил е производна форма на запотя се (мин. деят. св. прич. м. р.).