запотеше

Речник на българския език

1. запотеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

запотеше е производна форма на запотя се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. запотеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

запотеше е производна форма на запотя се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).