запорирахте

Речник на българския език

1. запорирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

запорирахте е производна форма на запорирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. запорирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

запорирахте е производна форма на запорирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).