запорирал

Речник на българския език

1. запорирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запорирал е производна форма на запорирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запорирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запорирал е производна форма на запорирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запорирал — мин. деят. св. прич. м. р.

запорирал е производна форма на запорирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запорирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запорирал е производна форма на запорирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).