запопило

Речник на българския език

1. запопило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запопило е производна форма на запопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запопило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запопило е производна форма на запопя (мин. деят. св. прич. ср. р.).