запопила

Речник на българския език

1. запопила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запопила е производна форма на запопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. запопила — мин. деят. св. прич. ж. р.

запопила е производна форма на запопя (мин. деят. св. прич. ж. р.).