запопел

Речник на българския език

1. запопел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запопел е производна форма на запопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запопел — мин. деят. несв. прич. м. р.

запопел е производна форма на запопя (мин. деят. несв. прич. м. р.).