запокитил

Речник на българския език

1. запокитил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запокитил е производна форма на запокитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запокитил — мин. деят. св. прич. м. р.

запокитил е производна форма на запокитя (мин. деят. св. прич. м. р.).