запокители

Речник на българския език

1. запокители — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

запокители е производна форма на запокитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запокители — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

запокители е производна форма на запокитя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).