запойвало

Речник на българския език

1. запойвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запойвало е производна форма на запойвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запойвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запойвало е производна форма на запойвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запойвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запойвало е производна форма на запойвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запойвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запойвало е производна форма на запойвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).