запоил е

Речник на българския език

1. запоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запоил е е производна форма на запоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запоил е е производна форма на запоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).