запоило

Речник на българския език

1. запоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запоило е производна форма на запоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запоило е производна форма на запоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).