запоили

Речник на българския език

1. запоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

запоили е производна форма на запоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

запоили е производна форма на запоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).