запоила

Речник на българския език

1. запоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запоила е производна форма на запоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. запоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

запоила е производна форма на запоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).