запоил

Речник на българския език

1. запоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запоил е производна форма на запоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запоил — мин. деят. св. прич. м. р.

запоил е производна форма на запоя (мин. деят. св. прич. м. р.).