заподвиквал

Речник на българския език

1. заподвиквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заподвиквал е производна форма на заподвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заподвиквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заподвиквал е производна форма на заподвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заподвиквал — мин. деят. св. прич. м. р.

заподвиквал е производна форма на заподвиквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заподвиквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заподвиквал е производна форма на заподвиквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).