запоглъщал

Речник на българския език

1. запоглъщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запоглъщал е производна форма на запоглъщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запоглъщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запоглъщал е производна форма на запоглъщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запоглъщал — мин. деят. св. прич. м. р.

запоглъщал е производна форма на запоглъщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запоглъщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запоглъщал е производна форма на запоглъщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).