заповядвал си

Речник на българския език

1. заповядвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заповядвал си е производна форма на заповядвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заповядвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заповядвал си е производна форма на заповядвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заповядвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заповядвал си е производна форма на заповядвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).