заповядвал е

Речник на българския език

1. заповядвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заповядвал е е производна форма на заповядвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заповядвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заповядвал е е производна форма на заповядвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заповядвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заповядвал е е производна форма на заповядвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).