заповядах

Речник на българския език

1. заповядах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

заповядах е производна форма на заповядам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. заповядах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

заповядах е производна форма на заповядам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).