заповядал

Речник на българския език

1. заповядал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заповядал е производна форма на заповядам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заповядал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заповядал е производна форма на заповядам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заповядал — мин. деят. св. прич. м. р.

заповядал е производна форма на заповядам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заповядал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заповядал е производна форма на заповядам (мин. деят. несв. прич. м. р.).