заповяда

Речник на българския език

1. заповяда — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заповяда е производна форма на заповядам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. заповяда — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заповяда е производна форма на заповядам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. заповяда — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заповяда е производна форма на заповядам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).