заповтаряло

Речник на българския език

1. заповтаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заповтаряло е производна форма на заповтарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заповтаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заповтаряло е производна форма на заповтарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заповтаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заповтаряло е производна форма на заповтарям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заповтаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заповтаряло е производна форма на заповтарям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).