заплющяло

Речник на българския език

1. заплющяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заплющяло е производна форма на заплющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заплющяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заплющяло е производна форма на заплющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заплющяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заплющяло е производна форма на заплющя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заплющяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заплющяло е производна форма на заплющя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).