заплющял

Речник на българския език

1. заплющял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заплющял е производна форма на заплющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заплющял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заплющял е производна форма на заплющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заплющял — мин. деят. св. прич. м. р.

заплющял е производна форма на заплющя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заплющял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заплющял е производна форма на заплющя (мин. деят. несв. прич. м. р.).