заплюло

Речник на българския език

1. заплюло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заплюло е производна форма на заплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заплюло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заплюло е производна форма на заплюя (мин. деят. св. прич. ср. р.).