заплюело

Речник на българския език

1. заплюело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заплюело е производна форма на заплюя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заплюело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заплюело е производна форма на заплюя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).