заплювал

Речник на българския език

1. заплювал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заплювал е производна форма на заплювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заплювал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заплювал е производна форма на заплювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заплювал — мин. деят. св. прич. м. р.

заплювал е производна форма на заплювам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заплювал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заплювал е производна форма на заплювам (мин. деят. несв. прич. м. р.).