заплодяло

Речник на българския език

1. заплодяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заплодяло е производна форма на заплодя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заплодяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заплодяло е производна форма на заплодя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).