заплодявал

Речник на българския език

1. заплодявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заплодявал е производна форма на заплодявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заплодявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заплодявал е производна форма на заплодявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заплодявал — мин. деят. св. прич. м. р.

заплодявал е производна форма на заплодявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заплодявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заплодявал е производна форма на заплодявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).