заплодил е

Речник на българския език

1. заплодил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заплодил е е производна форма на заплодя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заплодил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заплодил е е производна форма на заплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).