заплодил

Речник на българския език

1. заплодил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заплодил е производна форма на заплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заплодил — мин. деят. св. прич. м. р.

заплодил е производна форма на заплодя (мин. деят. св. прич. м. р.).