заплетяло

Речник на българския език

1. заплетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заплетяло е производна форма на заплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заплетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заплетяло е производна форма на заплета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).