запленяло

Речник на българския език

1. запленяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запленяло е производна форма на запленя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запленяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запленяло е производна форма на запленя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).