запленявало

Речник на българския език

1. запленявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запленявало е производна форма на запленявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запленявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запленявало е производна форма на запленявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запленявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запленявало е производна форма на запленявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запленявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запленявало е производна форма на запленявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).