запленявал

Речник на българския език

1. запленявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запленявал е производна форма на запленявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запленявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запленявал е производна форма на запленявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запленявал — мин. деят. св. прич. м. р.

запленявал е производна форма на запленявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запленявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запленявал е производна форма на запленявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).