запленило

Речник на българския език

1. запленило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запленило е производна форма на запленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запленило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запленило е производна форма на запленя (мин. деят. св. прич. ср. р.).