запленил

Речник на българския език

1. запленил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запленил е производна форма на запленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запленил — мин. деят. св. прич. м. р.

запленил е производна форма на запленя (мин. деят. св. прич. м. р.).