заплел

Речник на българския език

1. заплел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заплел е производна форма на заплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заплел — мин. деят. св. прич. м. р.

заплел е производна форма на заплета (мин. деят. св. прич. м. р.).