запламтяло

Речник на българския език

1. запламтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запламтяло е производна форма на запламтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запламтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запламтяло е производна форма на запламтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запламтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

запламтяло е производна форма на запламтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запламтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запламтяло е производна форма на запламтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).