запламтял

Речник на българския език

1. запламтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запламтял е производна форма на запламтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запламтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запламтял е производна форма на запламтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запламтял — мин. деят. св. прич. м. р.

запламтял е производна форма на запламтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запламтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

запламтял е производна форма на запламтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).